Log in to see this item in other languages
Сънцено ми е на заод
Сънцено ми е на за’од, самовила е зад гора. Мирче войвода пред нея, бърза е койня водеше, цървен байрак носеше. Мирче войвода говорит: “Самовило ле, майко ле, доста ти кой?я поводиф, доста ти байрак поносиф”. И самовила ‘вореше: “Поводи, Мирче, поводи и цървен байрак поноси до зеленине ливагйе, до студенине кладенци. Тамо се женит, Янкула; девет си сестри канило, десета сестра не кани, десета сест…
Contributors
- Институт за български език при БАН
Subject
- Юнашка
Type of item
Contributors
- Институт за български език при БАН
Subject
- Юнашка
Type of item
Providing institution
Aggregator
Rights statement for the media in this item (unless otherwise specified)
- http://creativecommons.org/licenses/by/3.0/
- http://creativecommons.org/licenses/by/3.0/
Rights
- Институт за български език при БАН
Issue date
- 1859
Temporal
- 19 век, Български ренесанс
Places
- Вардарска Македония
Provenance
- Измаил Иванович Срезневски
Identifier
- MILPES_05
References
- Лиляна Минкова, Лучия Антонова-Василева. Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София, 2008.
Year
- 1859
Providing country
- Bulgaria
Collection name
First time published on Europeana
- 2014-04-03T11:40:20.767Z
Last time updated from providing institution
- 2014-04-03T14:34:18.848Z